Автор: Lillie

“Светът” /Венера/, представена чрез фигурата на Андрогин – божествено създание – въплъщение на връзката между Ин и Ян, женска Дух-монада и мъжка Дух-монада, които са част от едно цяло, наречено Душа – единството на Анимус /Слънце, Марс, Сатурн/ и Анима /Луна, Венера, Нептун/ във Вечния океан на Любовта.

Езотеричен и кабалистичен символ: Космическо яйце = “първоначално единство”

Други персонификации на Венера/Афродита: в античността – Великата Майка, Изида, Ищар /Астарта/; в християнството – Дева Мария. Символ на Душата: бял гълъб /висша персонификация на знака Скорпион/. …Понякога целият ни живот или част от него минава в търсене на Сродна Душа, т.е. нашата “половинка”, с която да се слеем в едно цяло. Тази “сродна душа” ще ни обича и безусловно ще се грижи за нас по начин, по който никой друг не би могъл…

Независимо по какъв начин сме свързани с духовната си половинка – чрез брак, сексуална или роднинска връзка, или приятелство – в редица случаи изживяваме цяла палитра от чувства, осъзнавайки, че срещата ни в този живот е кармично предопределена…и ни свързва цяла верига минали животи, в които сме били заедно – по един или друг начин… и в този контекст се подразбира негласното ни съгласие да се срещнем отново в други животи, т.е. земни въплъщения.

Всеки има своя Сродна Душа и често повече от една, което се обяснява с това, че в продължение на много минали инкарнации /предишни животи/ сме срещали неведнъж с Любовта…

Много въпроси и противоречия излизат на повърхността при срещата ни с тези Сродни Души, с които ни свързва общо кармично минало.

В настоящия живот те могат да бъдат женени/омъжени за друг, да бъдат от същия пол като нас, да бъдат “обречени” на безбрачие или подложени на някакъв вид ограничение – от тях самите или поради външни обстоятелства, да бъдат членове на нашето семейство като майка, баща, брат/сестра или други роднини, а могат да бъдат просто…недостижими… и те са свободни да направят своя съзнателен избор да се слеят с нас в този живот.

Често се случва много фактори да ни възпрепятстват да реализираме такъв вид обвързване, както и немалко дилеми да бъдат осъзнати, преди наистина да разпознаем в тях своята духовна половинка –огледално отражение от противоположния пол.

Ако не следваме основния си духовен път, нашата Сродна Душа на този етап може да бъде само еквивалент на енергията, която е вътре в нас /и съответно която бива проектирана в заобикалящия свят/ на тази фаза от еволюционното ни развитие.

В повечето случаи тази идея трудно се приема поради факта, че никой от нас не иска да допусне, че в момента, т.е. “тук и сега” – в настоящия живот – не функционира на най-високото си духовно ниво. Но понякога наистина не сме…

Животът ни предизвиква да преминем през редица фази, черни дупки, ограничения във физически, материален план, семейни задължения, отговорности и забрани/табута. И в този момент привличаме и биваме привлечени от партньор, който е готов да посрещне тези нужди, когото сме склонни да приемем за Сродна Душа… като на всяка поредна нова фаза от еволюционното си развитие ние продължаваме да ги привличаме – всеки път различни в зависимост от емоционалните ни и духовни нужди на даден житейски етап.

Много хора изпитват чувствен и сексуален магнетизъм като често го разбират погрешно, мислейки, че това е енергия на Сродните Души…

В астрологията Сродните Души имат силна връзка с Нептуновия архетип, който създава ИЛЮЗИЯ за БЕЗУСЛОВНА/РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ…и по дефиниция това отхвърля ЛИБИДОТО или сексуалното желание… Това не предполага обаче, че сексът със Сродна Душа винаги е илюзия…

Когато постигнете сексуално единение/сливане със своята Сродна Душа, чието духовно ниво е равностойно на нашето, добивате усещане за /образно казано/ звън на райски камбанки, космическо свързване и духовно просветление…и много повече от едно обичайно сексуално чувство – ще ви обземе чувство за цялостност и завършеност, макар че сексът не е във фокуса на Сродните Души.

И всички тези чувства продължават обикновено от 6 месеца до 2 години, когато наистина живеете с тази персона, което може да бъде сравнено с едно състояние на пълно щастие и блаженство, докато не осъзнаете ОТГОВОРНОСТТА да БЪДЕТЕ ЗАЕДНО по пътя на еволюционното развитие на двете Души.

От гледна точка на езотеричните науки съществува хипотеза, че притежаваме Космическа памет преди да се появим /в поредното си земно въплъщение/ на тази планета.

Имаме план, или по-точно казано, Душата има план, който предвижда да се срещнем с хора, които да ни помогнат да създадем баланс…

Също имаме и недовършени задачи по отношение на другите – и тези важни за нас хора идват в живота ни в различни въплъщения и роли, защото ние имаме НУЖДА от тях… или идват в полезрението, фокуса на нашия живот на определена фаза от нашето развитие.

Но необходимостта да създадем цялостна, завършена връзка с другия в този живот не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа… Можете да правите предположения дали сте срещнали своята Сродна Душа въз основа на следното:

1. Двамата сте на едно и също духовно ниво;

2. Двамата обичате и давате безкористно и с безусловен респект един към друг;

3. Двамата признавате правото на другия на свобода да се развива независимо дали ще сте заедно или разделени;

4. Двамата имате цялостно разбиране и подсъзнателен усет за това на кой стадий от еволюционното си развитие се намира другият.

Усещате едно естествено чувство на доверие и любов в момента, в който срещнете за първи път своята Сродна Душа. Това наистина е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА и високо ДУХОВНА връзка, често съпроводена със силна емпатия и телепатия, т.е. ПОДСЪЗНАТЕЛНО РАЗБИРАНЕ НУЖДИТЕ НА ДРУГИЯ. По този начин усещате всички емоционални/психически/ментални състояния на другия без въпроси и съмнения…

Сродна Душа НЕ е човек, който:

- злоупотребява с вас; – който ви мами и предава;

- който ви използва;

- който ви манипулира;

- който ви обсебва и иска да ви притежава;

- който ви ревнува;

- който ви изтощава/потиска емоционално, психически или ментално…

Когато имаме чувството, че се намираме на кръстопът в една връзка с човек, за който имаме усещане, че е нашата истинска Сродна Душа… да речем с който сме близки приятели от N години, но съществува съзнателна или несъзнателна емоционална бариера от страна на единия или другия, наречена СТРАХ ОТ ОБВЪРЗВАНЕ… Ако наистина това е вашата Сродна Душа, НЯМА СТРАХ… нито каквото и да било… НЯМА ЧУВСТВО ЗА НЕСИГУРНОСТ с истинската ни Сродна Душа – дори ди ни разделят хиляди километри един от друг или ангажименти спрямо друг човек… или дори да сме привлечени сексуално /или емоционално/ от друг и същевременно да се чувстваме привързани и към двамата.

По дефиниция всеки от нас има Сродна Душа, с която има да приключва важна задача в този живот.

Загубата на този човек се изживява особено болезнено и дълбоко. Независимо от обстоятелството, че човекът си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да се надяваме, че ще се върне…дори и в някой следващ живот…

В някои случаи наши Сродни Души могат да бъдат и родителите ни или това са Души, с които имаме много интензивна кармична обвързаност. От психологическа гледна точка редица инцести се случват на база на първичното подсъзнателно привличане родител-дете поради неправилно управляване на енергиите…но е твърде сложно за обяснение…

- Има ли начин да разберем от астрологичните карти дали човекът отсреща е нашата Сродна Душа и ако да, тогава как?

Обикновено това е връзката Венера-Нептун, а също и някои опозиции… в зависимост от фазата, през която преминаваме в конкретния момент от живота си. Не на последно място и някои плутонови контакти…

Срещат се композитни комбинации Венера-Уран, а защо и не Марс-Сатурн /колкото нелепо и отблъскващо да звучи вторият вариант/. Синастрията наред с актуалните транзити и прогресии ще даде /донякъде/ отговор на въпроса какви са нашите очаквания в конкретния момент и какви характеристики и планетни енергии проектираме в търсенето си на Сродна Душа.

Възможно е да срещнете Сродна Душа, която обаче да не разпознаете в продължение на много години…и впоследствие, доста по-късно да го осъзнаете, когато сте ГОТОВИ за това.

Обикновено този тип връзки не се усещат съзнателно преди навършване на приблизително 30-годишна възраст или след първото сатурново завръщане.

Спорен е въпросът доколко е възможно да се постигне идеална хармония.

Целта е да се постигне БАЛАНС, защото полярностите са много важни.

- Доколко Лунните възли могат да бъдат индикатор за връзка между две Сродни Души?

Много фактори се използват с цел да хвърлят светлина върху астрологическата интерпретация на връзките между Сродните Души… В редица случаи това може да бъде, например Луната на мъжа върху Слънцето на жената. Юнг би казал: “Тя /Луната/ олицетворява неговата Душа, неговата Анима”. И за да постигнат баланс, те имат нужда да бъдат заедно…

Възлите, и особено Южният възел /Опашката на дракона/, свързани с Венера, Слънцето или Луната на партньора също могат да бъдат индикация за силна кармична привързаност.

Но няма общовалидни правила, защото винаги ще се намери изключение от правилото.

- Къде да се търсят индикации?

Навсякъде – в наталните карти, в синастрията, композита, комбина… Понякога имаме чувството, че сме срещнали сродната си душа, когато и двамата усещаме силна връзка – емоционална, духовна, като не е задължително връзката да се основава на физическо привличане. Всъщност тук акцентът не е върху чувствената ни страна…връзката между две Сродни Души е много повече от ментална/емоционална – тя продължава дори след като физическата връзка е прекъсната.

Душата е андрогинна по своята природа и в никой хороскоп няма индикация дали той принадлежи на мъж или жена, защото включва две неразделни части – Анимус и Анима, – интегрирани в астрологичната мандала, каквато всъщност е нашата натална карта, в едно свързано Цяло.

Предполага се, че възрастта също не е от особено значение в такъв тип връзки между двама души. Често възрастта е доста относително понятие…

Когато с някой ни свързва кармичен дълг от минала инкарнация, това не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа – в този случай най-вероятно има недовършени задачи от минали животи и за двете страни.

Ключът е в интензивността на чувството, което ни свързва и ще последваме устрема си до там, докъдето ни е позволено от Съдбата с оглед на конкретната задача /мисия/ на това земно въплъщение…

Дори когато чувството е много силно и завладяващо, трябва да сме готови да позволим на този важен за нас човек да си отиде, когато пожелае, ако той не иска обвързване…всъщност привързаността ни от минали инкарнации отново и отново ни кара да се прераждаме и да се връщаме тук, на Земята…

На всеки от нас поне веднъж му се е случвало да усети една тайнствена и необяснима телепатична връзка с друг човек.

Срещаме го в момента, в който и двамата имаме особено силна подсъзнателна нужда един от друг.

Дали той/тя е допълващата ни половинка, дали може да бъде приет/приета като Сродна Душа? Този човек ще бъде до нас, докато е необходимо, докато се усеща тази нужда от двамата…впоследствие обаче може и да си отиде… Трябва да ценим тези Души, които са дошли тук, за да бъдат до нас, и vice versa, т.е. заради които ние сме дошли на този свят. Това наистина ни натъжава – да осъзнаем, че не можем да бъдем завинаги заедно… Те идват при нас на конкретен етап от живота, след това си заминават…

Тези Души, с които сме свързани духовно, емоционално, ментално, може да са някъде около нас…във времето и пространството…дори може да усещаме много интензивна връзка с тях, но не е задължително да се срещнем с тях…в реалния живот…

Съществува хипотеза, че колкото Душата ни е по-еволюирала, толкова повече сродни души може да срещнем по пътя си… Някои от тези връзки обаче не са социално приемливи от гледна точка на обществения морал, етични норми, нравствени предубеждения или табута.

Когато две Души са свързани по особено силен и интензивен начин, те са склонни да игнорират общественото мнение /или това на родителите, социални и семейни табута/ и да бъдат заедно независимо от това колко са различни – “различни” от гледна точка на обществото…

В духовния свят моралът и етиката нямат нищо общо с дефинициите за “социална приемливост” и рамките, в които ги поставя обществото.

Ние се сливаме в едно след смъртта си, т.е. след като напуснем физическия свят…смъртта е само началото…

Когато изживяваме особено проблемна връзка, носеща болка и фрустрация за единия или за другия /а може би и за двамата/, сме изправени пред необходимостта да се доверим на интуитивното си чувство и да осъзнаем, че болката е неразделна част от пътя на еволюционно развитие на Душите.

Няма осъзнаване без болка…

И да приключим с едно упражнение за медитация: Да си представим окръжност, излъчваща ярка светлина и любов към всички, които ни заобикалят… Визуализираме очите на партньора…на нашата истинска Сродна Душа…и си представяме как той ни гледа в очите, изпращайки любов. Усещаме как изпращаме топлина…и огъня, който пламти в сърцето ни. Създаваме аура на обич, носеща светлина…навсякъде около нас…и блаженна любов, милосърдие и прошка, състрадание и съчувствие…това е изворът на Любовта към ближния. Оставаме с това си чувство, което ни изгаря с искрящата си светлина…чувството, което ни изпълва, е толкова универсално, трансцендентно, екстатично…това е Космическа Любов, която е вечна и абсолютна… Сърцето ви се изпълва с вяра, любов и светлина. Дарете ги на всички, за да постигнете баланс. Благословете всички с любовта си, обгръщайки ги със светлина…

“Ерос и Афродита” – в превод от Ерин Съливан

В „Теогония“, датираща от VIв. преди Христа, произходът на гръцката йерархия и теокрация е установен.

Хезиод започва прекрасната си поема с възникването на света от Хаоса. „Хаос“ буквално означава „празнота“, „зейнала бездна“, точка на оживено очакване.

Гръцката интерпретация на хаоса означава необвързаност, т.е. едно отворено, недиференцирано състояние на битието.

В други митологични първоизточници се прави паралел – в египетски, шумерски и вавилонски предания и легенди, както и в преданията на местните жители на Северна и Южна Америка, Африка, Тибет, Индия, – съществува едно първично състояние на хаос, което поражда материя. От тази първична материя се раждат разнолики божества – в повечето случаи, представящи природни сили и стихии или неизбежни предвестници на зараждащия се Живот. Следователно, Хаосът е многообразие от природни сили, събрани в едно цяло, но без форма и диференциация.

В първоначалния си контекст Хаосът обединява всички неща в безкрайната бездна в състояние на съзнателно очакване…

Това е жизненоважен компонент в творческия процес – във всеки съзидателен акт.

Юнг нарича този феномен „pleroma“ или „пълно освобождаване“.

В състояние на „pleroma“ или, както го наричат в Тибет, състояние bardo, е налице перфектно взаимодействие на космически сили, като при разделянето на света чрез необикновени процеси във времето и пространството събитията се случват и изместват едно друго…

Този тип случайна развръзка или синхронизация е неразделна част на предтворческия хаос, което кара събитията да се случват…

В тази митична първопричина, след състоянието на хаос, наречено „pleroma“, елементите започват спонтанно да се диференцират, т.е. разделят, образувайки по безбройни начини реални форми и същности като Любов, Тартар, Нощ и т.н.

Плероматичното състояние е т.нар. „ennoia“ преди Логоса – източник на Божествена прана /ennoia/ с инска природа,който предхожда в съществуването мъжкия Логос.

Ранната поява на Ерос в първоначалния мит не само измества мрачните аналози на Тартар, но също така утвърждава функцията му с цел по-нататъшно съзидание.

Ерос е първопричината, породила Любов и Творчество, а оттам и целия Живот.

От изворите на съзнанието човечество се е стремяло да разбере мистерията на Сътворяването, на Живота – в митовете Космически Създател /Бог-Творец/ приема фантастични форми като тук ако използваме понятието „ерос“ в контекста на нашия език, ще трябва да разберем първоначалното значение на Ероса.

В първоначалния мит възникването на „нещо от Нищото“ е аналог на нашето индивидуално състояние на очакване, застой, за да поемем загадъчната Божествена прана, която да претърпи след това естествен инкубационен период. И когато се почувстване цялостни и завършени и сме готови да приемем Промяната,чувстваме се готови за нещо ново, налице е изява на функцията на Ерос в чистия му вид.

Дискомфортът, който съпровожда това чувство на завършеност в копнежа ни да дадем нов живот – независимо дали става въпрос за ново виждане, еволюция на нашето развитие или на конкретна връзка или идея – трябва да бъдем съзнателно готови за предстоящата ни нова опитност, въпреки което несъзнателно оставаме в „капсулирано“ състояние, т.е. на инкубация, което от своя страна е източник на вътрешна фрустрация и дискомфорт.

Например, чувството за потиснатост или дискомфорт може да бъде предзнаменование, предвестник на творческа експлозия – често творческият акт се предхожда от някаква форма на депресия /символично „раздуване“ и след това „повръщане“ на творческото потомство от Сатурн/.

Или, от друга страна, може да се усети чувство на тревога или силно вълнение, възбуда без очевидна за това причина.

Предтворческото „раздуване“ може да създаде сложни и объркани симптоми, всички от които са в основата на творческата сила. Състоянието на „самоооплождане“, „инкубация“ и символично „раждане“ е част от вътрешния ни творчески процес.

Психологически нещо се разпада и трансформира във всепоглъщащо пълно, завършено освобождаване.

Астрологически това се бележи чрез своего рода „гранични“ периоди, маркиращи началото на този процес.

Тези периоди на прага на нещо или в предверието на предстоящата промяна често се изживяват като опитност по време на ретроградни цикли; сатурнови транзити през ъглите в хороскопа /понякога в посока към и от ъгъла/; прогресивни лунации; затъмнения; периоди на завръщане на Луната, Марс, Сатурн и т.н.

А също и циклите на външните планети като, например, когато те транзитират в аспект с натални планети от три до пет пъти в интервала на 18 месеца, са несъмненно гранични и забележителни, като често бележат периодите на хаотично творческо „зачеване“.

Всички тези астрологични периоди са „заплодени“ от семето на Ерос, т.е. от Божествената прана, без която е немислим творческият процес, както и всеки акт на сътворяване.

Ерос е „deus ex machina“ – той се появява очевидно като въплъщение на зрелия опит, като божествена искра в момента, в който сме готови за това…

На пръв поглед Ерос може да се яви под формата на конкретно събитие, но в действителност това е продължителен процес.

Актът на творчество и любов е изпълнен с потенциално нещастие или дискомфорт, дължащ се на това, че много хора забравят за риска, който съпровожда любовта и творчеството.

Ерос в качеството си на Бог е първичен, аморален и напълно необуздан – той има присътствие навсякъде в ролята си на Космическо семе. Боговете са твърде могъщи, за да бъдат манифестирани чрез някой простосмъртен, без посредничеството на трансформатор, преобразовател.

Напрежението е твърде високо. Този посредник или представител е необходим на Ерос, за да преобразува и фокусира силата му.

В легендата за появата на Афродита Урания виждаме този посредник, проводник на първичната сила на Ерос.

Афродита е могъща богиня в смисъла, в който Ерос е бог, но с тази разлика, че тя е дефинирана като форма, същност, докато първичният Ерос не е реална фигура, а по-скоро сила.

Посредникът Афродита, която се свързва с астрологическата Венера, е канал, проводник на творческия изблик на Ерос.

Ерос присътства във всички планети в качеството им на определен творчески прицип и агент, посредник между духовния и материалния свят /Духът, затворен в материята/, при все това, че в митологията Ерос е любимец на Афродита, дарен със силата й да трансформира първичната си сурова мощ в реални, достъпни форми.

Аспектите на Венера с другите планети в хороскопа представляват само едно последващо въплъщение на творческия ерос, и Венера в аспект с планета/планети ангажира планетата в творческия акт.

Ерос не винаги обаче се съгласява да бъде канализиран – импулсът му да вилнее, представен като „Амок“, също е налице – имаме много опитности, когато творческият импулс ни тласка, образно казано, към обезумял лов на гъски, което ни кара напразно и безсмислено да прахосваме време, пари, любов или енергия, тоест по непродуктивен начин. *Еротичен копнеж*

Предвербалната фаза на сближаване е заложена в сърцевината, основата на всяко зряло чувство, познато като любов и привързаност. Първичният спомен за пълно сливане с другия е скрит дълбоко в психиката ни.

Метаморфозата и трансценденталността са прерогатив на боговете, и трансформацията, която настъпва още в утробата, представлява човешко, простосмъртно копие на Бога вътре в нас.

Тази интраутробна метаморфоза е следствие на човешка еволюционна и божествена „морфоза“.

Вътреутробната памет често определя романтиката, която се опитваме да пресъздадем, възпроизведем във връзките си.

Това се случва тогава и там, където две сърца бият като едно. Желанието да пресъздадем това състояние на пълно сливане с любимия е толкова първично – присъщият ни копнеж към сливане е нормално явление, но може да се превърне и в натрапчив импулс.

Това е сантиментален феномен, а не физическа, нито пък психологическа реалност.

Хороскопът – в момента, в който изживяваме първия си творчески акт, дори като сътворяване и интегриране на собствения ни Аз – има няколко основни индикации за вида посредник, медия, която ще транслира, канализира принципа на Ерос.

Самият акт на раждане ни изпъжда от безкрайните владения на Ерос /напускане на утробата, изгонване от Рая/ в жестоката реалност на самостоятелния, обособен живот.

Това ни изправя пред необходимостта да търсим начини да обособим /и интергираме/ първичната сила за живот като част от Егото и индивидуалността.

На първичното, инстинктивно ниво Нептун и Луната имат силна връзка с Ерос, докато но по-индивидуализирано екзистенциално ниво Венера осигурява на Ерос въплъщението на неговата нужда от съзнателни, очевидни резултати. *Нептун и Луната: космически Ерос и смъртен /човешки/ Ерос*

Въпреки че все още не съществува еднозначна и общовалидна доктрина относно реинкарнацията, има нещо, което Душата е донесла като спомен още от преднаталната си фаза на съществуване, че ние не сме „tabula rasa“, кармичният съд не е празен…

Разказът на Платон за Ер – мъжът, който умира и се връща с ясен спомен от владенията на Хадес, е увлекателно и интересно четиво. В царството на Отвъдното, Ер отива на брега на Лета – реката на забвението /Oblivion/, от която произлиза коренът на думата „летален“. При реката Душата, в своето транзитно сътояние, бива предупреждавана „да не се опива“, колкото и да е ожадняла след пътуването си през нагорещената като Аризона през лятото равнина на Забвението. Ако Душата се опие от водите на Лета, тя се преражда в състояние на пълна забрава, забвение, което е летално. Ако Душата само си утоли жаждата, тя ще премине в новата си инкарнация с възможност за припомняне, т.е. анамнезия. Това е основен източник на творческо откровение, и Забвение. Реката Лета се свърза с Нептун – и с Нептун се свързват с всички забравени предишни опитности на Душата, и по този начин с всички неща, така необходими за творческия живот като предстояща нова опитност.

Нептун също е символ на поколенията, на даването на живот, на космическата Вода на Забвението…

По този начин, Нептун като астрологичен символ на Космическа Утроба – първичният извор, където се генерира Живот и става реалност, излиза на повърхността в нашия сатурнов свят.

Идвайки от Нептун в поредната си инкарнация, влизаме във връзка със следващия си посредник и това е физическата утроба, чийто астрологичен символ е Луната.

Луната символизира биологичната майка, която ни подслонява и храни в своето тяло, и по този начин представя нашето чувство за защитеност, топлина, сигурност и душевна памет.

При връзка или аспект между Луната и Нептун много често може да усещате дълбочината на копнежа да се върнете към това мистично място и трансцендентно преживяване, където две сърца бият като едно – нептуновата страна на вътреутробния живот.

Първичният Ерос /Нептун/ е представен чрез инстинктивния копнеж да се завърнем в това състояние на абсолютно и пълно сливане с природата…

Състоянието, към което така копнеем да се върнем, е споменът за забравения Ерос, с чийто принцип сме свързани, докато еволюираме в утробата на майката /Луна/.

Безкрайната космическа утроба е символизирана чрез Нептун, а Луната е символ на майчината утроба – физическо /тоест като биологичен феномен/ въплъщение на Нептун.

Ние всички търсим сливане с Космическа Утроба – посредством Нептун и архетипната връзка с Несъзнателното – чрез духовност, изкуство, музика и други разнообразни трансцендентни изживявания.

Всички ние несъзнателно търсим сигурността на първичното /преднаталното/ сливане, спокойствието и безкрайната любов на майчината утроба – изживяваме този си устрем във връзките си, в дома си, в своята вяра и в навиците си.

Космическият копнеж за творчество и съвършенство, подтикнат от ерос в най-първичната му форма, се свързва с наталния ни Нептун, докато по-човешкият и по-лесно постижим стремеж към свързване, „творческият отдушник“ и „сигурното място“ са силно лунарни и се символизират от Луната.

И този екзистенциален копнеж е не само чисто физически/соматичен феномен на преднатална памет, изразена в подсъзнателния ни спомен за вътреутробното състояние на пълно сливане с Абсолюта, но лежи в основата на архетипа на Ерос.

Архетиповете в своето първично състояние са опасни и в повечето случаи имат доста комплицирана външна изява, те резултират, т.е. се изразяват в натрапчиво поведение, както и в тяхното принизено, твърде индивидуализирано /отделено/ състояние; архетиповете са в основата на организираното човечество /групи, народи, цивилизации…/, на сърцевината на егото, съзнанието /и самосъзнанието/ и идентичността. По този начин еротичният архетип, символизиран от Луната, загатва за това, че фигурата на Великата Майка стои в основата на нашите копнежи, творчески импулси и нуждата ни от свързване и интимност – и връзката ни с майката е в основата на този феномен – да превърнем магията в нещо осезаемо, реално…

В този смисъл тъй нареченият „mother complex“ може да бъде превърнат и в нещо позитивно, защото той ни подтиква да потърсим дълбоко в подсъзнанието си вечния творчески извор; същият този комплекс може да се изрази и негативно, когато той ни кара да търсим този извор у другите или извън психическата ни реалност или да търсим безкраен комфорт без да полагаме усилия.

Лунният ерос има физическа, телесна, органична проява, докато нептуновият ерос е трансцендентен, той е в съзнанието ни.

Някои хора се нуждаят от /аспектна/ връзка между Луната и Нептун, за да свържат трансцендентното, имперсоналното със земното и по-индивидуализирано измерение, да въплътят креативната еротична сила /първично либидо/ в реалния живот, под формата на такива феномени като „любов“, „свързване“ и „творческа реализация“. Психика-Сома, Тяло и Душа – тясната и неразривна връзка помежду им олицетворява висшата проява на Ерос…

В превод от Gwynne Sonnen-Mayer

*Дуализмът 1-7 дом – Аз и сянката на Аза*

Планетен архетип: Марс-Венера /като сигнификатори на първи и седми дом; Слънце-Сатурн /Его и сянката на Егото; екзалтация на Слънцето в Овен, екзалтация на Сатурн във Везни/. Асцендент-Десцендент – “линия на взаимоотношенията”, “Аз-Ти”, “Аз и интеграция на Аза”. …

Тук ще фокусираме вниманието си върху опозицията 1-7 дом, за да дискутираме темата за Сянката на личностната ни индивидуалност и нейните измерения, как се свързва тя с вътрешния ни растеж и способността да видим как ни влияе сянката на другите в наталната карта.

Сянката е неразделна част от индивидуалността ни и трябва да се търси в Индивидуалното Неосъзнавано в опозиция с най-дълбокото Неосъзнавано или колективното Неосъзнавано.

Много от последователите на Юнг вярват, че може да добием такова виждане и да потърсим отговор в сянката на Съзнанието в случай, ако развием периферно виждане на нещата…

Сянката е тази част от индивидуалността, която бива потискана, но всъщност тя е неделима част от Личността, представена чрез 1-ви дом. Първи дом представя нашата личност, ролята, маската, с която излизаме на житейската сцена и тази част от нас, която е белязана от момента ни на раждане и годините, формиращи растежа ни, през които ние научаваме коя роля е приемлива за нас да я ИГРАЕМ или да БЪДЕМ. Сянката, дори ако е представена посредством много други фактори в астрологичната ни карта, в повечето случаи може да бъде видяна чрез задълбочено изучаване на 7 дом… като това е тази част от нас самите, която ние ПРОЕКТИРАМЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ и която става очевидна в нашите ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.

С хора от същия пол проекцията на енергията се изживява чрез Сянката, с противиположния пол енергията зависи от РЕАКЦИЯТА ни към сексуалния партньор в опозиция с асцендента /в случай, ако сте жена и става въпрос за вашия съпруг, това може да бъда вашата НАУЧЕНА РЕАКЦИЯ спрямо мъжете съобразно начина, по който сте се учили от майка си или други важни жени в семейството ви, и само да олицетворява тези енергии, които ние ПОТИСКАМЕ/.

Има много съществени измерения на личността, които по някакъв начин остават неинтегрирани, и с течение на времето минават в сянката на Неосъзнаваното, защото те биват дефинирани като НЕПРИЕМЛИВИ и ОСЪДЕНИ от нас ДА НЕ БЪДАТ ИЗРАЗЯВАНИ.

Постепенно в процеса ни на израстване като зрели индивиди, започваме да виждаме своите ПОТИСКАНИ ВЪТРЕШНИ ИЗМЕРЕНИЯ в другите, които привличаме в качество на партньори, бизнес съдружници, сътрудници и дългортайни приятели.

Сянката винаги изплува в сънищата и в съзнанието, представена чрез същия пол.

Ако виждате сянката си в противиположния пол, това единствено се дължи на научените ви сексуални реакции.

Преди да фокусираме вниманието върху оста 1-7 дом по реда на зодиакалните знаци, където 1 дом представя Личността, а 7 дом – Сянката, искам да ви напомня, че енергията на Сянката може да бъде видяна чрез взаимовръзката ЛУНА/САТУРН/ПЛУТОН и повечето други планети и астероиди в зависимост от техните транзити,тяхната позиция в картата и позицията на ъглите.

Погледнете върху картата си и вижте кой знак владее вашия 1-ви и 7-ми дом, които се свързват с присъщия ви вид енергийно взаимодействие с другите.

Също така помнете, че слънчевата карта, където Слънцето ви се поставя на купсидата на 1 дом, е също приложима в случая, тъй като знакът в опозиция на Слънцето представя вашата Сянка, така че обърнете сериозно внимание на тази двойка зодиакални знаци.

Ще започнем с опозицията Овен/Везни като по реда на знаците ще опишем 12-те знака по двойки.

Овенът е олицетворение на човека-войн, агресора, независимата личност, чиято сянка Везни е нерешителният, колеблив, зависим във връзката, “миролюбив на всяка цена” тип личност.

Запомнете, че СЯНКАТА не е най-приемливата част от нас, съществуването на която бихме искали да признаем с лекота и откровеност. Така че някои от нейните измерения могат да бъдат негативни, макар че съществуват и много позитивни качества, които по-нататък ще наричам ЗЛАТНАТА СЯНКА, като архетип от легендата за Светия Граал и келтската митология…

Следващата двойка е представена чрез Телец/Скорпион.

Телец е земна, реалистична, с фундаментални ценности и чувствителна натура, докато скорпионската му сянка е представена чрез една манипулативна, сексуална, догматична/властна, обсебваща, ревнива част от личността.

Личността Близнаци със сянка Стрелец е представена чрез близнашката приказливост, привлекателност, любознателност, дружелюбност в опозиция със стрелешката авторитетност, бохема, страх от обвързващи ангажименти, честа смяна на интелектуални хоризонти…

Личността Рак е тип закрилник, грижовен, любящ, със силен майчински инстинкт, емоционален и капризен и ще вижда сянката на Козирога вътре в себе си като студен, ограничаващ, емоционално сдържан, свръхотговорен и с началническо държане тип.

Личността Лъв е каризматична, приятелски настроена, драматична, царствена, с лидерски качества/авторитарна. Сянката във Водолей ще се стори на Лъва отчуждена, непостоянна, ексцентрична, непокорна, с бунтарски дух и твърде разпиляна.

Личността Дева е аналитична, аскетична, взискателна, добър събеседник, прекрасен изпълнител, докато вътрешната й сянка в Риби е мечтателен, объркан, променлив, на който не може да се разчита тип, нецеленасочен и непоправим романтик.

Преди да разгледаме следващите двойки зодиакални знаци, искам да акцентирам вниманието ви на това, че всъщност по-скоро бихме могли да наречем 7 дом “дом на личните отношения”, а не “дом на връзките”.

Продължаваме с Везни на купсидата на 1 дом, т.е. на Асцендента и Овен на върха на 7 дом, т.е. Десцендента. МАСКАТА, която си слага личността с акцентирани Везни, трябва да създаде впечатление за гладки и миролюбиви отношения на всяка цена, като Везните често се колебаят и трудно вземат решения поради страх да не се стигне до разрив в отношенията. От друга страна, сянката в Овен създава независима, непокорна и пълна с вътрешни борби личност, която обаче рядко намира изява, освен може би в някой друг тип връзки… Много рядко бихме могли да видим асцендент във Везни да прояви някои от характерните качества на сянката си в Овен, понеже те са проява на лош вкус и неприемливи в очите на венерианеца.

Личността с изгряващ Скорпион на купсидата на 1 дом и сянка в Телец /7 дом/ най-вероятно ще се разкъсва между две крайности. Маската, която си слага един Скорпион, олицетворява интензивност и тайнственост по отношение на всичко, което се случва във вътрешния му свят, което обаче го прави много проницателен в разбулването на чужди тайни, скрити мотиви и конфиденциална информация. Телцовският 7 дом ще се стори на изгряващ Скорпион прекалено обсебващ, твърде земен, практичен и фокусиран на физическото равнище на съществуване и желанието си да притежава. Всичко това е скрито под повърхността на вътрешните му психологически конфликти…

Личността със Стрелец на асц и сянка в Близнаци, т.е. на дсц е обичащият свободата бохем, непрекъснато на път и в движение, със стил и грация говорещ с всеки срещнат събеседник, често обаче с липса на такт и толкова честен и правдив, което понякога внася известна доза неудобство за обкръжението му. Близнаци на дсц ще олицетворяват за изгряващия Стрелец образа на вечния студент, любознателен, с флиртуваща природа, донякъде повърхностен, хвърлящ се от една връзка в друга поради скука и отегчение да се задържи на едно място и да създаде трайни отношения. Звучи доста менторски, нали така, Стрелци?

Двойката Козирог на асц и Рак на дсц ще изглежда общо взето така: Козирогът ще олицетворява практичния, упорит, реалистичен, отговорен, земен тип на прагматичния мислител, докато Ракът е твърде чувствителен, вслушващ се във всеки глас, поддаващ се на влияние, без емоционални граници и изпадащ в сълзи при всяко хвърляне на шапката…

Асц във Водолей – дсц в Лъв: Водолеят е свободолюбив дух, бунтар с благородна кауза, размирник, приятел с всички и хуманист, с напредничави идеи и блестящ ум, който непрекъснато се стреми към нови знания, Лъвът е величествен, драматичен, претенциозен, прекалено експресивен, индивидуалист и Водолеят го мисли за ексцентричен.

Риби на асц и Дева на дсц: Рибите са сензитивни, чувствителни, медиуми, мистично духовни, романтични индивидуалисти и смятат Девата за критична, контролираща, натрапчива, аналитична и неспособна да види гората на фона на отделните дървета…

Искам да отбележа, че често осъждаме Сянката поради негативния или неуспешен опит да я ПРИЗНАЕМ, макар че срещата ни със сенките може да се превърне в много позитивно и интензивно духовно изживяване, което ще ни помогне да постигнем ЦЯЛОСТНОСТ само обаче, ако позволим това да се случи. И тогава наистина сянката ще се превърне в ЗЛАТНАТА СЯНКА…

„Ерос и Афродита“ – продължение *Платонична любов*

Копнежът за единство и въплъщение на Неосъзнатото – ментално и духовно – е присъща на човека вътрешна характеристика.

Различните автори наричат този феномен по различен начин; Гьоте нарича тази сила „избирателен афинитет“. Древните виждат Ерос като божествено привличане, сливане и изграждане на връзка, изразено във взаимодействието и баланса на нещата. Последователят на Сократ, Платон мисли, че сливането на Ерос с човешката психика е форма на „божествено безумие“ – и в позитивен, и в негативен смисъл. В тази връзка той казва: „Това е най-добрата форма на божествена обсебеност – едновременно за субекта и за тези, с които се свързва, асоциира. И това се случва, когато той бива докоснат от това безумие, защото човек, чиято любов е събудена от прекрасното у другите/другия, се нарича „влюбен“ или „любим“. Това, което Платон е разбирал под „влюбен“ и „любовник“ не съвпада напълно със смисъла, който придаваме на този феномен днес. Това понятие означава човек /мъж/, който е обзет от божествения Ерос, и по този начин един философ би могъл да бъде наречен „любим/любител на мъдростта. “Любим” и “любов” не в контекста на физическо притежание.

Независимо дали Ерос представя по-високо равнище на съзнание и допринася за абсолютното спокойствие и хармония на душата, или тласка човека към безумие или сексуален хедонизъм, това бива повлияно изцяло от съзнателния стремеж на обсебения от Ерос индивид.

Очевидно една такава атака на Ерос не винаги донася желание да четем класика или да напишем ария или новела. Напротив, устремът да „прегърнем“ някаква форма на свобода или вяра е една от атаките /а понякога и кризи – когато творческият потенциал не може да намери външна изява и признание/ на Ерос.

Еротичният копнеж се изразява в опита да придадем на трансцендентното изживяване по-осезаем, физически облик. Това се случва, когато Афродита – едновременно явявайки се с двете си лица – Урания и Пандемос, трябва да придаде форма на това чувство. Афродита Урания – безполова и с янска природа – нейната сфера е Божествена любов, безсмъртна и философска…

Докато Афродита Пандемос, родена от Диона и Зевс Диос, е богиня с човешко лице на простосмъртен, богиня на сексуалната любов. Всички знаем, че любовта към приятел не се заключава в „сексуален териториализъм“, тя е по-цялостна и не така лична, обсебваща. Докато сексуалната и романтична любов – независимо до каква степен „опитомена“, „задомена“ или поставена в определени рамки, – има своята скрита сенчеста страна, при което е налице заплаха за Егото, за цялостността и индивидуалността, която подхранва страстта и желанието.

Платонична любов понастоящем наричаме любов, в която не присътства сексуална активност и въобще сексуалният контакт като такъв.

Ерос присътства във всички връзки и взаимоотношения, изпълвайки ги с креативната си сила за живот и творчески импулс, но най-натрапчивата и силна платоническа връзка, колкото и учудващо да ни се стори на пръв поглед, често е приоритет на урановия тип хора – например, с Венера във Водолей или в твърд аспект с Уран. По-земният и човешки облик на Венера е представен от Афродита Пандемос – например,Венера в земен знак, акцент върху Рак/Скорпион в наталната карта, аспекти Венера/Плутон с посредничеството на Марс като приемник на силата на Ерос, чийто импулс нерядко намира изява не само в начина, по който изразяваме енергията си и се налагаме, а и в сексуален аспект.

*От Урания към Пандемос*

И понеже не можем да издържим натиска на абсолютната и първична сила на Ерос, налага се да се изправим срещу неуправляемата му и разрушителна енергия на разделяне, разчленяване, диференциация – и понякога без очевидна причина.

Скритата заплаха на този път „навътре“ /символичното слизане на Ищар в Ада/ е с дуалистична, двойнствена изява – такава, каквито са платоновото търсене на Вяра,Красота и Мъдрост в чистия им първичен смисъл, в какъвто са отдавна загубени.

Деликатният баланс между идеала и реалността е трудно постижим, но и така необходим. Балансът между Афродита Урания и Афродита Пандемос трябва да бъде постигнат и запазен.

Всъщност Платон казва, че всичко в Природата е само „дефектно копие“ или „бледо подобие“ на идеалната първична форма.

Понятията като любов към мъдростта и философията са олицетворение на живото въплъщение на Ерос посредством Урания и функциониране на неговото най-висше равнище.

Влюбването в Идеала ни свързва с категориите „съвършенство“, „вяра“, „красота“ и „мъдрост“ стига да го пожелаем достатъчно силно, с цялото си сърце и душа.

От философска гледна точка Платон е прав, но в действителност той се е докоснал само до една малка част от Цялото! Според разбиранията му Ерос е бил едновременно тъмен демон и екзалтация, издигане на душата, но това по-скоро прилича на съзнателно усилие в рамките на смъртното, човешко битие да интегрираме и използваме първичната сила на Ерос за любов към Непостижимото – и по този начин се счита, че любовта на добър човек по-скоро би трябвало да ни стимулира да се издигнем на по-високо духовно ниво и дори да стигнем тавана на своите възможности, отколкото да ни повлече към бездната на първичния хаос, изразена във физически план чрез безразборен секс, секс като самоцел и „творчески отдушник“. Същата първична сила събужда желанието от една страна да изследваме ефирните, фини полета и измерения на Битието, а от друга – физическото измерение на биологическата ни обвивка, т.е. тялото, в което живеем. Способността да поемем отговорност за тази неосезаема идея и да я превърнем в конкретна, дефинирана, материална субстанция е най-великото постижение на човешката същност, интегрирала като своя неразделна част онази искра на Божествена Любов, на първичния Ерос, която ни прави безсмъртни…

„Ерос и Афродита“ – отново продължение

*Творчество – мостът между идеала и реалността*

Състоянието, в което няма връзка между тялото и съзнанието, психиката и душата, се нарича от френските митолози participation mistique – „мистично съ-участие“.

Това е становище, основано на принципа на първичното и демоничното начало, при което връзката между Човека, Боговете и Природата запазва елемента на символичното обсебване/обладаване от боговете, или състоянието ethios, когато богът се въплъщава в тялото на простосмъртен посредством обсебване на неговата психика.

Понятието enthios е в основата на феномена „ентусиазъм“, което означава да усещаш Бога в себе си, да бъдеш изпълнен с неговата креативна сила, и се свързва със състоянието на participation mistique. Способността на Ерос да завладява и налага първичната си воля се вижда в случаите на спонтанно божествено обсебване.

Истинското първично обсебване и еротичният копнеж са трансцендентни в своето проявление.

Нима поне веднъж не сме се почувствали ентусиазирани и обсебени от творчески импулс?

Спонтанно получаваме брилянтни идеи, вдъхновение да рисуваме, да пишем, да композираме, да творим – всичко това се твори и получава искра живот от Безкрайното Всичко, което Е…

Творчеството като дейност, процес се свързва със света на въображението и изисква богата фантазия от една страна, а от друга – мистична връзка с невидимия и неосезаем свят на божественото, на идеалите – и тогава се създават творения толкова съвършени, че хората биват изумени и трансформирани от досега си с прекрасното. Еротичната функция на Урания се канализира и добива реални форми и измерения посредством Пандемос.

Творчеството като процес изиксква сатурнова намеса, изисква полагане на усилия и труд – и Кронос/Сатурн е посредник на Афродита Урания… Това е онзи Сатурн, който “се издига в митологичния пантеон от божества със стоманения си сърп, подкрепян от майка си Гея и кастрирал впоследствие баща си Уран и прегърнал Гея в копнежа си за любов“.

Астрологически, ние имаме нужда от Сатурн да канализира и придаде реална форма на нашата „родена от морската пяна“ креативност /Афродита/.

Без дефинирана форма божествената идея ще остане в сферата на непостижимото и неуловимото, в небесата и без възможност да бъде манифестирана на земята, в реален и осезаем, т.е. който може да бъде „почувстван“ с посредничеството на сетивата, план.

Кръвта на кастрирания небесен бог се разпилява по земята, давайки живот на Еринеите – трите фурии, които стават сивмол на кървава разплата и оттогава се превръщат в метафора на нашата съвест – или вина, чийто астрологичен символ е Сатурн. И от семето, попаднало в Кипърско море, се ражда Афродита – „златната“, „родена от морската пяна, която се явява от морето“, „жената от океана“.

Неслучайно астрологическата Венера екзалтира в Риби, а Риби са символ на великия океан /Посейдон-Нептун/. Морските богове и богини обикновено са способни да променят образа си, затова в Спарта богинята на любовта била наричана Морфо, „променливата“. Многоликата богиня на Спарта често била рисувана окована във вериги. Този талант за метаморфози се комбинирал с въображаемите вериги, които подсказвали, че тя е проявление на първичната Велика Богиня. Тук се прави паралел между Афродита и Евринома, родена от първичния Хаос и танцуваща по океанските води и флиртуваща със змея Офион, който се увива около нея и дава живот на Космическото яйце – символ на всичко сътворено – оттук идва изображението на богинята във вериги. Във фигурата на „жената душа“ или anima mundi, която танцува, обкръжена от гирлянди в картата Свят от колодата Таро, можем да разпознаем Евринома, която танцува с вълните, увита от Офион.

Точно Венера, богинята на любовта, е онази, която танцува по водите на колективния ум или световната душа – колективното Неосъзнато на Юнг. Тя се явява от този океан, тя е „медиатрикс“ – водач към най-дълбоките нива на подсъзнанието.

Забележимо сатурново присътствие в качеството му на проводник се усеща и в позитивен, и в негативен план – творчеството, за да добие реална форма, е невъзможно без Сатурн, но той е и в основата на вината, болката и ограниченията…

От архаични времена във всички последващи персонификации и митове за Афродита/Венера, предания и легенди Ерос се явява в качеството на задължителен неин спътник, любовник или син. Римската легенда за Ерос и Психея, за пръв път спомената в новелата на Апулей, Златното магаре, е пълна с метаморфози и трансмутации, и легендата за Ерос и Психея хвърля светлина върху свещения брак между Психея – земното въплъщение на Афродита – и нейния син Ерос!

От колективното Неосъзнато изплува вечният копнеж за свързване, представен като свещен брак между Небето и Земята, между смъртното и безсмъртното – съюз между архетипното и човешкото. Поради тази причина боговете се нуждаят от нас, хората, за да проявят силата си, и както Психея е въплъщение на Афродита или нейна дъщеря, така Амур/Ерос е същевременно и бог на Любовта и син на Венера… Образите са различни, но смисълът е един и същ: божественото, безсмъртното се трансформира и проявява посредством смъртното и простосмъртните. Тази идея се манифестира отново и отново като проекция в хороскопа, символизиращ наталния потенциал, върху непосредствените прояви на човешка опитност. Колективният ни стремеж към свързване, съюз наред с първичната воля за живот се манифестират по безбройни начини в мистична връзка с всички митове и архетипни образи – от първичния Хаос към Ерос, Афродита и накрая – астрологичният символ Венера в хороскопа с нейните аспекти, позиция по знак и дом с проекция върху психиката и земния, физически живот.

*Аспекти на Любовта и Творчеството* Ерос е първичната мотивираща, движеща сила, чийто посредник е Афродита/Венера. Животът е необятна сфера на опитност.

Какво е проявлението на богинята Афродита в нашия хороскоп?

На първо място, трябва да обърнем внимание как наталната ни Венера „комуникира“ и се свързва с останалите планети в картата, за да бъде Идеалът, т.е. архетипната сила, чиято персонификация е Венера, индивидуализиран и персонализиран. Да определим как взаимодейства Венера на различни нива с другите планети в хороскопа е само началото. Архетипните сили са в основата на всичко, като на ниво човешки живот биват персонализирани посредством астрологичната карта. Художникът в момент на на предтворческа депресия се чувства потиснат, измъчен, обсебен, разгневен и обезверен от призванието си понякога – и това е присъщото на творческата дейност архетипно затруднение да въплътим идеала в нещо реално, осезаемо.

Позицията на Венера в картата ще покаже как въображението намира изява в реалността.

Творчеството винаги подразбира тежък труд, и тук Сатурн помага на Афродита да придаде на рожбите си реално измерение.

Скулпторите казват, че превръщат в осезаема, видима форма затворената в prima materia идея. Завършената скулптура всъщност *хипотетично* се приема, че предхожда материята, тоест камъка, от който е направена. Материята е живо въплъщение на Идеята. Художниците казват, че са посредници на образа, който транслират в действителността; писателите се чувстват ограничени от неадекватността на думите, т.е. невъзможността им да станат въплъщение на идеята в първичния й вид.

И тук отново се изправяме пред Ерос, чийто могъщ потенциал трудно намира адекватна изява или бива разпилян, ако не бъде канализиран чрез друг посредник…

Творчеството е безкраен изследователски процес, а не само проектиране и скициране. То е невъзможно без Любов, защото не е само автоматично възпроизвеждане на първичната Идея и неслучайно попада под влияние на Афродита, тъй като в основата на творческото вдъхновение стои първичната енергия на Ерос. Изворът на творческа енергия е безкраен и неограничен, но нейното канализиране е задължително ограничено и рафинирано – и крайният резултат зависи както от свободната ни воля да изпълним тази конкретна задача, така и от реалното въплъщение силата на Ерос посредством измеренията на Венера в хороскопа…

„Ерос и Афродита“

*Йерархията* И така, първичният творчески импулс се трансформира и персонализира посредством Афродита.

Всичко, което ни заобикаля, се появява от Хаоса, преминавайки през състояние pleroma или full void – „пълно освобождаване“, и след това с посредничеството на Афродита в нейната най-висша форма – Афродита Урания /да не забравяме и за Нептун като висша октава на Венера/. Да видим как йерархията се проявява в Битието: ХАОС – ЕРОС ГЕЯ – УРАН АФРОДИТА ПАНДЕМОС – АФРОДИТА УРАНИЯ *Двойнствената Богиня: ВЕНЕРА*

Склонни сме да придаваме на нещата различни форми и да ги разглеждаме на различни нива, докато не стигнем до първоизточника, до първичната Идея.

Именно астрологичната функция на Венера и връзката й с други радикални точки в картата ни помага да въплътим идеята от caelo, т.е. от сферата на нематериалност и неосезаемост в mundo – всекидневния ни живот в земно, физическо измерение.

Творчеството, разбира се, не се ограничава само с изящните изкуства, и да бъдеш творец не означава задължително да си художник, писател или да композираш арии или подредени математически формули, – това е спонтанно и непосредствено себевъзпроизвеждане, когато една безсмъртна част от нас живее в творенията ни. Това е най-основното и фундаментално живо творение на човешките същества – да еволюираме по пътя към Цялостност, Завършеност и Пълнота на Егото.

Понякога смисълът на творчеството се ограничава с факта, че сме тук и сме живи…

Може да се каже много за видовете творчество, които нямат нищо общо с изкуството, и в тази връзка все още същесвуват много стереотипни модели.

Имиджът, който проектираме в обкръжението си, често се изкривява от общоприетите рамки на социална приемливост, т.е. *да бъдем като всички*, *да го направим по нормалния начин*, *да следваме примера на еди кой си* и т.н. все в същия дух…

В процеса на еволюционно развитие – не само в духовен план, а и във физически – по пътя на израстването ни посредством разширяване на хоризонтите, когато придобитият опит и умения добиват материална форма във вид на конкретни постижения, – се налага да се изправим пред немалко казуси и дилеми.

Да вземем един хипотетичен пример: човек с Венера в Козирог, 5-ти дом си мисли, че Сатурн е този, който „блокира“ енергията на Венера. И да приемем, че същевременно Венера е в квадрат с Нептун или, да речем, в квадрат с мидпойнта /а защо и не съединение?/ Сатурн-Нептун, позициониран във 2-ри дом. – На пръв поглед това е типичният „complex of relationships going on“, т.е. да се реализира връзка, изразена чрез реално /без проекции и прехвърляне на вина/ свързване между двама равностойни партньори. В случая Венера е диспозитор на Сатурн/Нептун, при това Венера и Сатурн са във взаимна рецепция, а Сатурн се намира в дома, чийто сигнификатор е Венера. Тип „кръвна връзка“, в която всички планети са оплетени в една feed-back мрежа, чийто буквален смисъл е „обратна връзка“ или „какво получавам в замяна?“. Докато Нептун копнее за пълно сливане и взаимна отдаденост, Сатурн нищо не дава даром! Това всъщност ни помага да разберем защо понякога се чувстваме толкова непроизводителни и „безплодни“ в опитите си да се „свържем“ с другия. Защото получава този, който дава без да обмисля и пресмята бъдещите си „дивиденти“. Тази планетна конфигурация сама по себе си не ни „лишава“ от креативност и творческа сила, но в редица случаи наистина затруднява, възпрепятства способността ни да видим какво всъщност сътворяваме и какъв е резултатът от положените усилия, разбирането за което, т.е. *да положиш усилия* в повечето случаи е твърде различно за всеки от нас, и може да бъде манифестирано както във вид на „действие“, така и на „бездействие“.

Творчеството е начин на живот, а не само изкуство.

И да се върнем на конфигурацията Венера-Сатурн-Нептун.

В конкретния случай може да се направи паралел с детството на индивида, символизирано от 5-ти дом, което най-вероятно е било ощетено откъм емоции, детето е страдало от „емоционален глад“ – и затова чувството му /впоследствие като зрял индивид/ за стойност, ценност, полезност никога не е било признато и не е изключено индивидът да се е чувствал като един вид „инвестиция“ на родителите, които са очаквали той да бъде точно като тях, тяхно копие и подобие, и особено на бащата. Вероятно на такъв човек впоследствие ще му е трудно да осъществи връзка с творческата си същност и да приеме, признае таланта си, защото не е изключено този талант, проявен още в ранно детство, да не е намерил подкрепа от страна на родителите и да кара индивида непрекъснато да търси feed-back и да се чувства някак си отхвърлен, „дефектен“ и „с липса на цел“…

Подобни ситуации се пораждат в някои случаи и при хармонични /най-вече тригони/ сатурнови аспекти спрямо личните планети – Слънцето, Венера, Меркурий – особено, ако е намесен Нептун или планетата-управител на 12-ти дом /но това вече е друга тема/. В случая повлияната от Сатурн Венера в Козирог/5 дом /или, хипотетично, Венера в твърд аспект или в конфигурация със Сатурн/ си налага самоограничения като се мисли за „непроизводителна“ и „не-творческа“, дължащо се на сатурновия стереотип за *запазване на статуквото*, който най-вероятно сте асимилирали, приели от опита на родителите си, следвайки техния пример и цел, и не на последно място детерминирани от общоприетите културни норми на обществото. В интерес на истината, напълно е възможно да сте невероятно конструктивна и творческа личност – особено в проблемни ситуации – при решаване на неосъзнати и неизяснени проблеми и подреждането им по важност.

Когато сте изправени пред няколко алтернативи и се чувствате объркани да помогнете или да дадете адекватен съвет на приятел в сложна ситуация, дали и доколко се чувствате способни на обективна и дистанцирана оценка и да дефинирате най-оптималния от всички вариат на действие/реакция?

Венера в Козирог /или силно повлияна от Сатурн/ е продуктивна по много практичен начин – помнете, че Сатурн е посредникът между Ерос и Венера, и най-вероятно вашата креативност ще намери „отдушник“ по много земен, практичен начин с проекция върху материалните и осезаеми/овеществени форми. Това е перфектният резонанс между Венера-Афродита Пандемос – нейното земно, практично, осезаемо и ясно дефинирано измерение, и Афродита Урания – особено при наличие на аспект Венера-Уран…

Да предположим, че Уран е в опозиция с Венера и всъщност формира Тао-квадрат с Венера и Сатурн/Нептун. И, за да има още по-акцетирано ураново присътствие, да приемем, че Слънцето е във Водолей. Тук е налице драматична връзка между Урания и Пандемос – в случая е налице същевременна аспектация на Венера от Уран, Сатурн и Нептун: Сатурн – „реалистът“, Нептун – „романтикът“ и Уран – „елитният идеалист“ /б.а.: нерядко съм чувала жена със силно поставена Венера в предизвикателен аспект с Уран или във Водолей да казва „аз съм идеална“ или „той е идеален“, макар че в повечето случаи е налице директна или индиректна намеса от страна и на Нептун – а какво всъщност е „Идеалът“ и да си „идеален“?/. И какво се получава? Странна смес между „практично“ и „несигурно“, „идеалистично“… Това предполага префинено въображение и романтизъм, но най-вероятно ще сте изправени пред предизвикателството да развиете и изградите себевъзприемането си /и чувството си за лична стойност и обособеност/ с полагане на повече усилия. Ако случайно откриете такъв аспект или конфигурация в наталната си карта, от вас зависи доколко градивно и творчески ще реализирате потенциала в перспектива. А Сатурн изисква дългосрочна стратегия и дефиниране на приоритетите – това, което „Аз съм“ и „Аз не съм“, и което „Искам да бъда“…

И когато сме изправени пред необходимостта да вземаме комплексни решения в определена проблемна ситуация, най-голямото предизвикателство е да спрем да мислим за себе си като „оковани в сатурнови вериги“ и неспособни на адекватна реакция.

Креативността, промяната и въображението се изправят срещу ограниченията и общоприетите „рамкови“ модели. Креативността обаче не може да се разглежда като абстракция, откъсната от мисловната функция. Всички ние сме обзети от един имплус – първичният копнеж за сливане, свързване в едно цяло и да сътворяваме, да даваме живот, – но в различни форми на проявление във физически план, наречен „действителност“.

Този неистов устрем да бъдем творци и да творим се свързва с еротичния копнеж и първичното либидо, който ни кара да се чувстваме живи, да живеем и да даваме живот…

И двете – Творчество и Сътворяване, даване на Живот – са мотивирани и повлияни от Ерос. Независимо дали и доколко реално реализираме тази творческа сила, в случаите, когато обичаме човек/идея/дейност, ние манифестираме и въплъщаваме в реалността съзидателната сила на Ерос. Ерос ни мотивира, стимулира и „запложда“ с божественото си семе като „подхранва“ нуждата ни да знаем, да разбираме и да учим. По какъв начин ще индивидуализираме енергията и творческия импулс на Ерос ще покаже позицията на Венера в хороскопа. Основното и най-важното е да въплътим тази „неосезаема“ идея в сатурновата реалност – в един свят, в който всичко е дефинирано и структурирано. Функцията на астрологията е да изгради мост между Идеала и Реалността, и да въплъти архетипните сили и образи в света на триизмерното пространство, в който ние „функционираме“ във физически, материален план. По този начин при анализ на картата „в дълбочина“ астрологът може да изпълни ролята на медиум, посредник между могъщите архетипни сили и божества и човешката душа – и да позволи на Ерос да манифестира присътствието си във всички човешки деяния – в любовта, обвързването, творчеството, работата и обучението!

/по Тибетски тайни на младостта и жизнеността/

Астрологията борави с аналогии и съответствия между човека /микрокосмоса/ и звездите /макрокосмоса/.

За човека водеща роля между звездите имат Слънцето и Луната.

Положението на Слънцето в хороскопа на момента на раждане дава информация за органичните, наследствените и инцидентните заболявания, а Луната – за функционалните, придобитите по-късно в живота и за асцидентните заболявания.

Ако на радикалните точки в хороскопа няма зли планети и ако Слънцето и Луната не са засегнати от лоши аспекти, може да се прогнозира добро здраве през целия живот. Благоприятните аспекти към Слънцето и Луната показват добра координация между органичното и функционалното и са хубав признак. Но и при най-добрите предпоставки за добро здраве при раждането, ако грижата за него не е превантивна и постоянна, здравословните проблеми рано или късно излизат на преден план.

Още от древността са се появили универсални указания за здраве, щастие и дълголетие, които са актуални и до наши дни. Някои от тях и при най-неблагоприятно звездно влияние са коригиращ фактор и се явяват израз на силата на човешката воля.

Съществуването на хармония между индивида и космическите сили е задължителна предпоставка за щастлив живот. Животът в хармония зависи от изключително прости неща. Всъщност решаването на какви да е проблеми, които неминуемо присъстват в земния ни път, зависи от най-елементарни нища. Само няколко минути на ден са достатъчни да бъдем здрави, да повишим енергията си, да изчезнат лошото настроение и всички дребни неприятности, които са наши спътници…

Решим ли ние да подреждаме собствения си живот и ще открием, че той придобива един нов смисъл…

Магнитното поле или аурата около тялото на млад и здрав човек е различно от това, около тялото на възрастен и болен. Ние сме подвластни на времето и на процесите на стареене, но можем да ги забавим и да прекратим живота си здрави. Аурата отразява връзката между седемте енергийни центъра /чакри/ в човешкото тяло и космичната енергия, с която те се зареждат. Тези центрове съответстват на ендокринните жлези, които отделят хормоните, регулиращи всички функции в човешкия организъм. Грижата за нормална връзка между енергийните центрове в тялото и космичните източници е единственото условие за добро здраве и щастлив живот.

Най-ефикасните и мощни средства за въздействие във всяка ситуация са и твърде прости. Такива са и упражненията, които стимулират дейността на чакрите, и извършвани редовно се превръщат в ритуал за здраве и хармония.

Първи ритуал- въртене около собствената ос, докато се усети леко виене на свят.

Втори ритуал- от лег по гръб повдигане на краката до вертикално положение без свиване на коленете, като движението е придружено от повдигане и на главата.

Трети ритуал- от стоеж на колене с изпънато тяло, навеждане на главата максимално напред към гърдите и след това максимално назад

Четвърти ритуал – от седнало положение с изпънати крака и ръце, подпрени с дланите върху пода, тялото се повдига чрез сгъване на коленете, така че ръцете и краката са във вертикално положение, а останалата част от тялото в хоризонтално.

Пети ритуал – от легнало по корем положение, започва издигане на тялото, като се подпира на пръстите на краката и на ръцете.

Шести ритуал – условие за изпълняването му е наличие на сексуална енергия /несъществуваща енергия не може да се трансформира/, която да се преобрази и извиси, като достигне до всичките останали чакри, а не само до първата, където се използва за репродуциране. От изправен строеж започва привеждане напред като се издишва до изкарване на всичкия въздух от дробовете. Следва изправяне с изпразнени дробове, ръце на кръста, прибран корем и повдигнат гръден кош. Когато дробовете отново имат нужда от въздух следва дълбоко вдишване през носа и издишване през устата. Неколкократното дълбоко вдишване и издишване изчерпва ритуала. Този ритуал ни превръща в „свръххора“, които използват цялата си жизнена сила за да постигат това, което желаят.

Упражненията са прости, лесни за изпълнение дори за възрастен човек, защото са насочени основно към доставяне на енергия за всички чакри. Единственото условие да бъдат и ефективни е да се превърнат в ритуал, т.е. да издържат проверката на времето и да се изпълняват редовно. Разликата между тези ритуални упражнения и добре познатата ни гимнастика е, че те задвижват енергийните центрове в човешкото тяло със скоростта, присъща на млад и здрав организъм.

Нормалното физическо функциониране на организма води до промени в мисленето, поведението и от там до промени във всички житейски сфери.

Съчетаването на ритуалите с подходящ начин на живот е гаранция за по-категоричен ефект от прилагането им.

Подходящият начин на живот включва:

-изчистване от отровите -гладуване, монодиети

-усъвършенстване на храненето – организмите ни са различни и по различен начин усвояват храната – правилото е да сме бдителни и да не се подчиняваме сляпо на стереотипите, да експериментираме, търсейки най-доброто за нас – нищо фатално няма в шоколада или излишеството в храненето от време на време – един ден глад или хранене с плодове ще ни върне към нормалното ни хранене.

Важно е да следваме генерална линия на сдържаност, подбор на качествени храни и да се разделим със стреса при храненето. Следвайки тия „тайни“ ние си осигуряваме:

-здраве и младост

-по-висока енергия и имунна способност, която да преодолее всяка външна агресия и да се справи със страха от болести

-повишени интелектуални способности

-изострено съзнание, което гарантира интензивен духовен живот и развитие на естрасенсуалните способности.

„Докато не проумееш вечния законна смъртта и прераждането, ти си само пасивен гост на тъмната земя“

Гьоте

В мистичните школи още от древността обучението за законите на кармата и прераждането е било задължителна част от програмата за посвещаване в тайните на мирозданието.

В астрологията има специален раздел, който изучава въпросите, свързани с кармата и прераждането – кармичната астрология.

Независимо каква техника ще използваме – астрология, регресия, хипноза или медиумни сеанси, от особена важност е да осъзнаем смисъла на тия занимания.

Живеем в материален свят, свързани сме с него, зависими сме от него.

Идеята е да направим съзнанието си чувствително към вибрациите на нематериалния свят за да развием максимално способностите си.

Независимо какви дадености имаме по рождение в тая насока /тях можем да ги оценим по наталния хороскоп/, разкриването на тайните, свързани с кармата и преражданията ни, изискват сериозна работа – редовни медитации и практики с години.

Астролог или медиум може да ни даде информация за предишни съществувания, но е вълнуващо и твърде ценно сами да открием миналите си прераждания.

Така можем да намерим отговорите на много въпроси, които в момента ни вълнуват.

И най-големият скептик не е лишен от въображение и може да си представи по команда например кола или пък картината, в която осъществява някаква своя мечта.Механизмът за връщане в минали физически съществувания е същия, като може да се ползва следната препоръчителна схема, която работи добре в болшинството случаи:

– осигуряваме си подходящи външни условия – усамотение, тишина…

- започваме медитация с постепенно, последователно отпускане на всички части на тялото, с ритмично дишане…

– връщаме се плавно назад във времето, виждайки себе си отстрани преди ден, преди месец, на последния си рожден ден, на последното значително събитие в живота си, после още назад и още назад до момента на раждането на едно бебе, което сме всъщност ние. Следването на хронологичния ред не е задължително, но е препоръчително за по-добрата ни ориентация в миналото. Цялата информация за появата ни и всички наши съществувания е съхранена на сигурно място в подсъзнанието ни и ние само трябва да стигнем до нея.

- поискваме да се върнем още назад в минал живот и вече в съзнанието ни изплува далеч по-неясна и размита картина. Тя неминуемо има нещо общо със сегашните представи за външен вид, за външни обстоятелства и условия на съществуване и точно тях се опитваме да уловим и задържим достатъчно дълго в съзнанието си. Постепенно картината се очертава по-ясно, по-детайлно, като ние можем да си помогнем, целенасочено търсейки отговор на някои въпроси: – как изглеждам на външен вид, с какво облекло съм, каква е обстановката около мен, къде съм, с кого съм и т.н. /на тоя етап е важно да не разсъждаваме изобщо, да не се притесняваме с такива въпроси кое е истина, кое илюзия, да приемаме безрезервно отговорите, които изплуват като картини пред нас. За нас не са важни детайлите в картините, ние искаме да се потопим в една друга атмосфера, да я усетим, да видим картини от миналото, които да свържем в последствие с настоящия си живот./

Тази техника може да се прилага толкова често, колкото пожелае човек

. След придобиване на достатъчно опит, с нейна помощ могат да се получат и много отговори, касаещи настоящия живот, например: произхода на наш страх или болест, които искаме да преодолеем; можем да получим информация за хора, с които не се разбираме и как можем да се справим; можем да потърсим корените на проблем в семейството в минали животи и начинът за решаването му….

Много са лесни за изпълнение и точно това ни кара да не им се доверяваме и да ги пренебрегнем с лека ръка…. Ако разберем същността им в дълбочина, ще осъзнаем, че чрез тях постигаме контрол на подсъзнателно ниво, който ще се задейства автоматично в критична ситуация или без никакъв проблем можем да го задействаме на съзнателно ниво…..

1. Насочване, фиксиране, задържане на вниманието върху предмет от конкретната обстановка, който с нищо не се отличава от другите неща наоколо. Стараеме се да открием нещо в него, което заслужава вниманието ни……

2. Превключване на мислите от интересен към неинтересен обект- откриване на специфичното в него….

3. Ако се намираме в динамична обстановка и го осъзнаем, пренасочваме вниманието към нещо неподвижно, изключваме съзнанието от конкретната външна среда, преставаме да я възприемаме…..

4. Съзнателно мислим върху интересуващ ни проблем няколко дена, като избягваме да получаваме информация за него от нормалните източници /литература, специалисти, приятели и пр./. След няколко дена ще установим, че сме получили фактическа информация за интересуващия ни проблем от общото информационно поле, по неизвестен ни начин….

5. Практикуване на ритмично и психично дишане със създаване на затворен контур /притискане на ръцете и краката към тялото/, при което енергията циркулира вътре в тялото и няма обмен с външната среда.

6. Вътрешен преглед и осъзнаване на енергийния баланс във всеки орган и в тялото като цяло. Ако осъзнаем например, че имаме активизирана дейност да речем на половите жлези, най-лесния начин да преразпределим енергията е да умножим наум две двуцифрени числа- например 17 по 13….Още докато изчисляваме можем да усетим как енергията напуска съответната област. Всички излишъци от енергия могат да се насочват към слънчевия сплит. От тук енергията може да бъде оптимално насочена на където пожелаем. Всъщност половите органи са фокусна точка, от която енергията на целия организъм може да бъде насочена към слънчевия сплит. Ако се научим да владеем емоциите, страстите, мислите си, за нас просто няма да има невъзможни неща….

Прогностика и ясновидство

Прогностиката в астрологията, ясновидството или съновиденията се подчинява на сложни закономерности. Всеки процес, включително човешкият живот, е обмен на енергия и информация. Телата и от живата и от мъртвата природа локализират енергия и информация в себе си. Информацията е енергия, излъчвана в околната среда или съхранявана в кръговете на информационно-енергийна обмяна на органите на живи същества или в тела от мъртвата природа или в общото биомагнитно поле. Човек е в състояние да мобилизира енергията си, да получи информация от общото поле и да я обработи. Всъщност той във всеки момент получава огромно количество информация, но само незначителна част от нея е в състояние да осъзнае. Останалата по-голяма част отново се връща в общото информационно поле.

Получаването на информация от бъдещето /прогностика, проскопия, ясновидство/ или от миналото, става като факторът време почти се изплъзва от контрола на съзнанието. В редки случаи е възможно по косвен път да се стигне до извод за възможното време на проявление на минало или бъдеще събитие. И в двата случая се мобилизират психически и физически сили, които могат да коригират събитието. Опростено процесът на „ясно виждане“ в бъдещето, чрез сънища, астрология или проскопия , протича по следната схема:

При съзнателно търсене на информация, човек изпраща своята енергия към интересуващия го обект, слива се с него, включва го към своя енергиен обем и по създадения по такъв начин канал, получава интересуващата го информация. При несъзнателно търсене на информация, но при улавянето и, механизмът е същия……

Такава постановка на механизма на прогнозиране чрез сънища или ясновидство изключва фатализма – съществува възможност за активиране на коригиращи фактори, които да предотвратят нежелани събития…

Това е обяснението защо по-голяма част от ясновидски сънища или прогнози не се сбъдват – задействат се съзнателно или несъзнателно коригиращи сили…..

Същата постановка обаче дава възможност за практикуване на т.н. магия – външно влияние върху обекти, чрез насочена информация и енергия. Всъщност информация непрекъснато се излъчва, предава, приема, но много по-малко се осъзнава….и използва……

Осъзнаването и използването и може да направи живота по-интересен и вълнуващ. Развитието на способностите за осъзнаване на информацията се подчинява на контрол. За целта е необходимо пределно внимание към собствената физика, психика, задълбочено осмисляне и максимално осъзнаване на собствените действия. Пренастройването на съзнанието, носочването му към външната среда или навътре, с цел да бъде получена информация, може да бъде постигнато и да стане навик в резултат на повече или по – малко упражнения.

Ясновидството е сила, която може да бъде използвана за добро или за зло….

Човек приема огромно количество енергия и информация от околната среда. Но да я задържи и използва целенасочено може само подготвения за това човек. Всъщност натрупването и би могло да бъде опасно както за индивида, така и за околните… Насочването на енергията с цел използването и за външно или вътрешно въздействие става чрез превключване на съзнанието към контрол на дишането и дейността на жизненоважни органи или в другия случай изцяло към външната среда. Когато е превключено съзнанието към управляване на процесите в организма, вниманието към външните промени е отклонено и занижено или изцяло изключено, но някои от тези външни промени могат рязко и силно да повлияят на организма, да доведат до увреждане или направо да окажат пагубно въздействие върху него.

При втория случай, когато е освободено съзнанието от получаване на информация от собствения организъм и контрол на процесите в него, същата опасност за разстройство на нормалните функции на органите продължава да съществува, като тоя път опасността идва от вътрешните промени… И въпреки че овладяването на необикновени сили е твърде примамливо, ако то не бъде подчинено на строг контрол и висок морал, то неминуемо води до разрушения и страдания….

В резултат на усилията за овладяване на енергията, човек неминуемо ще се усети като една естествена, органична част от огромна сила, като съзнанието става част от общото информационно поле. Човек може да се научи да владее чувствата /да ги игнорира или разгаря до край/, мислите, усещанията си, да облекчава или отстранява болка, да изпраща и получава каквато пожелае информация, да стане едно цяло със свръх-Аза си….

Задължителни условия за успехи в тая насока са отличното физическо здраве, добрата и здрава психика, реалистичният светоглед……Задължителен е абсолютен ред както във физическото, така и в психическото тяло….

Процесът на овладяване на тая енергия включва:

-системна и непрекъсната подготовка и тренировки

-“ключ“, който отваря и задейства насочването на енергията и информацията

- ритуали, молитви, астрология, сънища, съзнателна команда…

Първата стъпка по пътя на съзнателното използване на енергията и информацията е изграждането на контрол над жизненоважните процеси, свойствени за човешките същества. Постоянното внимание към организма и неговите сигнали е задължително условие за успешно максимално превключване на вниманието към външната среда и последващото връщане към нормално състояние. Добрият ред във физическото тяло и психиката се възпитават и усъвършенстват чрез постоянна практика, като преди това е осъзната необходимостта от следните задължителни условия:

-пълно въздържане и контрол на всякакви емоции- любов, омраза, страх, злоба, съжаление….

Чувствата трябва да бъдат управлявани толкова успешно, колкото успешно командваме ръцете или краката си…

Трябва да се овладее умението да бъдат потушени емоциите при необходимост, както и да бъдат засилени до крайност, ако решиме….Това ще съхранява силата ни и тя ще може да бъде използвана при необходимост…

-контролът на мислите е също задължително условие, което осигурява възможностите ни да насочиме силата си в определен момент към конкретна цел….

-контролът над усещанията за да можем да притъпяваме или отстраняваме физически дразнители, които възпрепятствуват насочването на енергията в определена посока, е другото необходимо условие за успех при превключване на съзнанието…. Ако се осъзнае необходимостта или желанието за повишаване на личната сила, която да направи живота ни по-богат и интересен се пристъпва към конкретни промени и упражнения, които следва да създадат необходимите предпоставки за осъществяване на тая цел.

За практикуващите са важни някои външни условия и лични навици, които трябва да бъдат създадени и осигурени още в самото начало на практиката. Те включват хранителен , физически режим и обстановка на практикуване. Храненето трябва да бъде леко диетично – плодове, зеленчуци, млечни произведения. Трябва да се избягват кофеин, никотин, алкохол- тия малки ограничения скоро ще бъдат компенсирани от далеч по-интересни усещания. Много специално внимание следва да се отдели на дишането, което в последствие ще даде възможност да се осъзнаят усещания под прага на досегашната чувствителност, ще остави жизнените процеси да текат на минимално равнище и ще се освободи голямата енергия, която при обикновени условия е необходима за белодробното дишане – тая енергия ще се насочи за връзка с общото информационно поле.

В началния период на практикуване е от особена важност обстановката и психическата нагласа – всички външни дразнители трябва да бъдат изолирани – резки и силни шумове, течаща вода, включени електроуреди; в периоди на повишена слънчева активност или по време на буря не бива да се практикуват упражненията. В никакъв случай не бива да се правят упражненията особено за освобождаване на съзнанието от контрол над организма и за връзка с общото информационно поле при емоционална или психическа нестабилност.

До първите положителни резултати се стига бързо и лесно – за срок от 2-3 седмици след започване на упражненията. Проблем може да се яви след това, ако те не са усвоени прецизно. Той е свързан с преминаването от свят на крайните величини в света на безкрайните – в мозъка постъпва безразборна информация от общото поле- чуват се гласове на несъществуващи хора или животни, виждат се невероятни неща, които никой друг не вижда, вижда се на тъмно или със затворени очи, усещат се миризми, които другите не усещат…, усеща се как енергията се движи в собствения организъм и тя може да бъде насочвана, измествана…

Практикуване на насочване на съзнанието към получаване на информация и контрол на собственото тяло:

Всички хора в различна степен притежават способности, които дори на самите тях не са добре познати, но чрез упражнения могат да бъдат засилени, динамизирани, опознати и в последствие да намерят приложение…. Могат да бъдат практикувани по всяко време на денонощието, но твърде подходящо време е рано сутрин, като те се явяват подготовка за предстоящия ден или вечер, като заключение на дейността в будно състояние и подготовка за сън.

Една възможна последователност, която може да се следва в начален етап на практикуване е следната:

-зареждане с енергия – изправен стоеж, с лице на север, краката леко разтворени, ръцете вдигнати , с длани нагоре, обърнати към небето – представата е за своеобразен мост, съединителна линия между космичните и земните сили. Мисълта за кратко време се съсредоточава върху тая линия, докато се усети човек наистина просто като проводник….Следва доближаване на дланите, насочвене на енергията от главата към слънчевия сплит, докато се концентрира в слънчевата чакра. Подходяща е визуализацията на това насочване и концентриране на енергийния поток…

-релаксацията и медитацията, които следват, ще допълнят концентрацията на енергията – релаксацията е задължителна предпоставка за всички духовни и паранормални търсения и изживявания, като медитацията се явява най-лекия и благоприятен метод за релаксация. Релаксацията е мускулно отпускане и разтоварване, а при медитация е съчетано с един вътрешен диалог или молитва, която има за задача да ни доближи максимално до подсъзнанието. Идеята е цялото ни физическо същество да се изпълни с покой и да се върне към първоизточника си….. Подходящи за медитацията са тихата и спокойна музика, ароматът на тамян, светлината на свещите, чийто пламък можем да наблюдаваме без напрежение, усилие или тревога, докато се усетим като част от едно безгранично цяло…. За да ни завладее покоя при медитацията можем да оставим въображението си да види засяването на семената на чудни или любими цветя, покълването им, порастването им…; можем да се потопим в синевата на небето и да полегнем в бял, пухкав облак..; можем да се разходим в гората, в тревата и да усетим лек и приятен ветрец…. Всъщност медитацията ни дава съвсем естествени и силни усещания – те са признак за сполучливо медитиране……

Друг метод за релаксация, който едновременно отпуска и стимулира жизнеността, както и психическата концентрация е детайлния преглед на физическото тяло – започва се от пръстите на краката и се преминава през всеки орган на тялото докато се усети максимално оросяването и енергизирането му…..

В комплекса от упражнения се включват и такива, които засилват способността за съсредоточаване – например извикваме в съзнанието представа за черна дъска, върху която бавно и уверено се изписват цифрите от 1 до 9, като задържаме представата върху изписването на всяка цифра около 1 минута – т.е. упражнението продължава 10 минути…. Следва ритмично дишане, като под ритмично дишане се разбират равни интервали на вдишване и издишване и между тях интервал, равен на половината от времето на вдишване, за задържане на процеса…. Тоя интервал е необходим за пълното усвояване на външната енергия, която приемаме с дишането. Отчитането на времето и интервалите става по пулса. Задължително условие е ритмичното дишане да доставя удоволствие- това е внимателно, любовно отношение към организма, към тялото, към действията му и е предпоставка за успешното упражняване. Ритмичното дишане е увертюра към психичното дишане, по време на което ще трябва да получим усещания под прага на обикновената ни чувствителност…..

Комплексът от упражнения може да включва и други такива и да се провеждат по няколко сеанса дневно, докато превърнем релаксацията и концентрацията в потребност и условен рефлекс. Седмица или две след започване на редовните упражнения, в някакъв момент, без да сме поискали съзнателно, ще усетим топли и мощни вълни, които ни обгръщат и се стремят да ни увлекат със себе си…..

Този момент трябва да бъде регистриран и усетен пълноценно, но не бива да се потапяме в него- все още не притежаваме силата да контролираме подсъзнателно физиологичните процеси в организма и да то оставяме без надзора на съзнанието. Но този момент е важен, защото това са първите и задължителни успехи, за да се премине към опити за насочване на съзнанието изцяло към външната информация и получаване на максималните количества енергия, необходими за паранормални изживявания.

Една от техниките за целенасочено и избирателно получаване на информация от общия информационен поток е „летенето“ или „раздвояването“. По удобно е да се практикува по време на сън, но няма проблем и в будно състояние да се упражнява. Целта е да се получи някаква желана информация и ако това провокира желание, независимо дали вярваме или не, че ще я получим, ние се научаваме да „летим“ и да я получаваме. Всъщност желанието е необходима и достатъчна предпоставка да изостряме телепатичните и общо парапсихичните си възможности. Ако все пак не се получава, то или не сме достойни или в текущия момент имаме други задачи, които не осъзнаваме…. А техниката за начало е лесна, като не се забравят общите условия за практикуване на тия способности – най-общо- здравословен начин на живот- психически и физически….

Състои се в следното:

-силно желание и осъзнаване на необходимост от раздвояване, което примерно ще е насрочено за след 30 дни – това е период, който е необходим за затвърждаване на подсъзнателно ниво на тая задача…. -всяка вечер, по едно и също време, се заспива с тая идея, като се отчита времето, което остава до „летенето“……

– денят, предшестващ „пътешествието“ в съня е специален- освен леката диета, която ще изостри сетивата, е препоръчително отдаване на силни емоции, но без загуба на контрол над тях….Програмира се „полета“ до определено място, време или човек и той ще стане реалност в съня. Трябва да сме подготвени, че в началото ще видим тялото си, оставено в леглотоq и може да пожелаем да се върнем в него….“Пътуващият“ в сънищата не трябва да изпитва неконтролиран страх или желания…. „Летенето“ си е свиделство за развитие и усъвършенстване…..

Работа с аурата

Още в края на деветнадесети век сериозни учени – медици и инженери обръщат внимание на аурата като физическо явление. Окултистите виждат в нея потвърждение на съществуването на „астрално тяло“, което проектира физически, психически и духовни компоненти на личността.

Работата с аурата тепърва представлява провокация и за хората и за науката. Съществуват различни дефиниции на аурата, като за целите на това изложение, ние ще я схващаме като лична енергия, която можем да насочваме и използваме.

Упражнения с аурата:

1.Представяме си, че виждаме /именно виждаме – не осъзнаваме/, чувстваме как нашата аура изтича от нас и се насочва към конкретен обект, който ще разгледаме…..

Когато достигне до обекта, поради физичните закони за пречупване при смяна на средата за разпространение на импулса, очертанията на цялото тяло стават ясно видими за нас. Плътното тяло става като че ли прозрачно, само с видими контури – външни и вътрешни, на всичко, което е включено в тялото…..Това упражнение може да започне отначало с обект с познато вътрешно устройство – човек, компютър или автомобил….След това се прави с обекти, за чиито вътрешно устройство нямаме знания….

2.Виждаме как нашата аура се разширява и обхваща колкото може повече от обстановката около нас – множество от движещи се хора, предметите наоколо….Усещаме, чувстваме ритъма – забавен или забързан, спокоен или натоварен…..Тоя ритъм съществува съвсем обективно и зависи от множество фактори- явни и скрити…..Потапяме се в ритъма…..Усещаме настроението на хората и се настройваме в съзвучие с него – ако е ведро и ние сме такива, ако е мрачно – и ние попадаме в такова настроение. Установяваме съзвучието с общия ритъм…… И…… концентрираме аурата си, насочваме я към избран обект, намятаме я над него и го виждаме извън времето – там където е бил, където е и където ще бъде……..

3. Представяме си с максимална яснота какво сме правили преди минута – усещаме настоението си, мислите си, чувствата си, вече по-пълно, отколкото сме ги усещали преди минута. Връщаме се две минути назад във времето, три минути, десет минути, преди час…… „Залавяме“ най-яркото от спомените, от проблясъците, без да се придържаме стриктно към точността във времето, но следваме хронологията – всеки следващ „заловен“ проблясък да е бил по рано във времето. Проблясъците трябва да са ярки, оцветени, плътни, наситени с чувства…И в даден момент, съвсем спонтанно, усещаме проблясъка на мълнията – виждаме себе си в минало, настояще и бъдеще…..

4. Най-елементарното упражнение, но то трябва да се превърне в условен рефлекс, ако искаме успехи в работата с аурата. Виждаме как аурата ни излиза от нас и я насочваме към някакъв обект. Намятаме го, обвиваме го с аурата си. Прибираме си я. Отново я изпращаме към обекта. Обвиваме го с аурата си, тя плавно се движи по повърхността му, изследвайки го….Все по пълно, ясно, в детайли виждаме обекта.Виждаме го и от към невидимата му страна, и под повърхността му….Гледайки обекта и загръщайки го с аурата си, ние получаваме и осъзнаваме информация за него, която не се наблюдава с просто око. Първоначално информацията, която получаваме е до известна степен деформирана и с упражнения тя става все по ясна, еднозначна и вярна.

Астрология и Вяра

Терапията на вярата е използвана от най-дълбока древност за лечение, за манипулации /магии/, за самоусъвършенстване. Съвместното използване на Астрологията и Вярата може да направи чудеса за човека. Ние знаем какви бихме искали да бъдем или какво бихме искали да ни се случи. Астрологията ще ни даде отговор кой е най-подходящия момент да насочим усилията си в тая насока. Човешкият организъм и психика се подчиняват на звездното влияние и ритми, а когато са активирани от планетите някои личностни качества, използването на силата на мисълта, самовнушението и вярата са изключително ефективни. Например в определен момент се проявява някой хроничен здравословен проблем или установяваме, че поведението ни има нужда от известна корекция – да речем смятаме че не ни достига воля или у нас се появява желание да пообщуваме с някого….

Ето една техника, която безпроблемно може да бъде практикувана: – в легнало състояние, с отпусната мускулатура, умствено концентрирани /това не означава нервно напрежение- напротив, означава усещане за спокойствие и сигурност/ можем да си въобразим това, което желаем – да оздравеем, да сме силни или самоуверени, да сме щастливи или проспериращи…..Мислим за желанието си, представяме си нещата в детайли и можем да сме сигурни, че то непроменно ще се прояви или сбъдне. – изключително важно е първите 15 минути да не се раздвижваме изобщо. Ако издържиме тоя четвърт час неподвижни, след това ще изчезне желанието ни да мърдаме. Трудността при самовнушаването се състои от прилива на обратните идеи на това, което желаем – задължително трябва да успеем да се откъснем най-пълно от всичко друго освен от желанието си. Трябва да успеем да насочим вътрешните си сили към него. – Отправяйки мисълта си максимално точно към желанието си, спокойно, без бързане се вдишва въздуха, като си въобразяваме, че вдишваме с него силите от Вселената, които са ни необходими. Задържаме в себе си въздуха няколко мига, като вярваме че задържаме необходимите ни енергии. – Издишваме, като вярваме, че изхвърляме от себе си това, което ни пречи. – Говорим на организма си меко, но настойчиво, за да го успокоим или динамизираме според желанието си. Направо ще се учудим, когато установим, че организмът ни се подчинява на желанието ни или че събитията около нас се подреждат по желания от нас начин. – Когато способностите ни в тая насока достигнат едно средно ниво, което се случва след няколко сеанса, става откъсване на Аза от впечатленията и усещанията, които получава от външния и вътрешния свят. Човек става пасивен зрител на това, което става в него и извън него, без да взема участие. Точно това състояние, в което ставаме безпристрастни наблюдатели на случващото се с нас, е най-подходящото за целенасочено самовъздействие. Дори и колебливи в началото, усилията ни за въздействие чрез вяра винаги дават повече или по-малко положителни резултати.